Почивай в мир, Анди!
Вече една година нашият Андрей го няма. Но нашето слънчево момче продължава да живее в нашите сърца, в нашите спомени, в нашите чувства. Докато ни има, нашият Андрей също ще го има. Онази черна нощ на 28 декември 2007 г. би следвало да е неотменима част от колективната памет на българите, за да не допускаме като общество такива непоправими и непрежалими загуби, каквато беше загубата на нашия Андрей. Всички граждани, които скърбят за Андрей, които си спомнят за Андрей и желаят да го почетат, биха могли да се присъединят към нашето траурно шествие. Единствената цел на шествието е да отдадем почит на светлата памет на Андрей и няма да допуснем каквато и да е политизация на събитието. Събираме се на 28 декември 2008 г. в 14.00 часа в двора на Първа английска гимназия, където нашият Андрей завърши своето средно образование.
Не сме забравили, не сме простили!
|
Този сайт е посветен на Андрей - нашият един син и приятел, който с живота си даде нов смисъл на тези две думи в уродливия свят навън.
Посветен е на неговия живот, през който той нито веднъж не ни разочарова, обиди или подведе.
Посветен е на неговия светоглед, за който думата "предателство" не съществуваше, а "вярност" и "всеотдайност" означаваха всичко.
Посветен е на истината за онази нощ на 28 декември 2007 година, която го отне от всички нас, които го обичаме, и от света, който не го заслужаваше - една истина, позорно скрита и хвърлена в съмнение от средствата за масово осведомяване в България.
Посветен е и на онова място в град София, което попи кръвта на Андрей и което за нас стои по-черно от кръста на Голгота и бесилото на Левски.
Посветен е и на родителите на Андрей, които отгледаха един велик Човек и го изпратиха там, единствено където има достойни нему.
За всички нас остава мъката от загубата, надеждата, че някъде там горе ще ни посрещне верен приятел, и стремежът да живеем като Андрей.
|
|
