Deprecated: mysql_pconnect(): The mysql extension is deprecated and will be removed in the future: use mysqli or PDO instead in /home/andreymo/public_html/lib/db.php on line 93
andreymonov.com

www.andreymonov.com

Този сайт е посветен на Андрей - нашия един син и приятел, който с живота си даде нов смисъл на тези две думи в уродливия свят навън.

Посветен е на неговия живот, през който той нито веднъж не ни разочарова, обиди или подведе.

Посветен е на неговия светоглед, за който думата "предателство" не съществуваше, а "вярност" и "всеотдайност" означаваха всичко.

Посветен е на истината за онази нощ на 28 декември 2007 година, която го отне от всички нас, които го обичаме, и от света, който не го заслужаваше - една истина, позорно скрита и хвърлена в съмнение от средствата за масово осведомяване в България.

Посветен е и на онова място в град София, което попи кръвта на Андрей и което за нас стои по-черно от кръста на Голгота и бесилото на Левски.

Посветен е и на родителите на Андрей, които отгледаха един велик Човек и го изпратиха там, единствено където има достойни нему. За всички нас остава мъката от загубата, надеждата, че някъде там, горе, ще ни посрещне верен приятел, и стремежът да живеем като Андрей.

Защото Анди живя и живее в любовта ни!

Ние, авторите на този сайт, като граждани на Република България напълно съзнаваме и санкционираме изключителното правомощие на държавната власт да преследва и наказва всяко престъпване на нормите, установени от нея в рамките на суверенитета й. В стремежа си към прогласяването на истината за нещастието, което ни сполетя в нощта на 27 срещу 28 декември 2007 г., ние ще поддържаме вярата си в справедливия процес, насочен към откриването и осветляването на обективната действителност. Ето защо в следващия материал няма да си позволим лични коментари, които се осланят на вътрешната ни и абсолютна убеденост, че деянието на лицето Джок Полфрийман е зверско и с нищо непредизвикано престъпление, което изисква санкциониране с цялата сила на закона. Наистина цялата.

Всички материали, поместени по-долу, представляват откъси от статии в електронни и печатни медии в България, които от своя страна се опират на експертни оценки и на утвърдени в хода на следствието факти. Цитирали сме на първо място очевидец, с когото лично сме разговаряли. Материали, които целят единствено увеличаване на тиража на изданията и които очевидно по никакъв начин не държат сметка за реално случилото се, каквито за съжаление се появиха не на едно и две места, просто няма как да намерят място в секцията „Истината” в нашия сайт.

След като на 08.01.2008 г. мярката за неотклонение на Полфрийман бе разгледана и потвърдена и от апелативната инстанция със съответните аргументи и доказателства, общественото мнение в България осъзна или поне би трябвало да е осъзнало, че случилото се няма нищо с „инцидент при сбиване”, „расистка проява” или „пиянски бой с ножове”, а е една огромна трагедия за цялото ни общество, която трябва да бъде адекватно наказана. Защото възмездие следва да застигне всеки, посегнал да угаси една човешка, една българска светлина.

Почивай в мир, Анди! Липсваш ни, приятелю. Ще живеем и ще се борим за теб!





Австралиецът ни нападна в гръб”

В-к Телеграф, 3 януари 2008 г.

Телеграф откри свидетел на нелепото убийство на 20-годишния Андрей Монов... Той е приятел на убитото момче.

  • Какво точно се случи на 28-и декември, когато Андрей Монов бе убит от австралиеца Джок Полфрийман?

  • Бяхме се събрали компания приятели, за да отидем на дискотека. Но избързахме и спряхме, за да изчакаме останалите. Групата ни беше около 5-10 човека.

  • И какво се случи след това? Кой кого нападна?

  • Тогава видяхме въпросния Джок Полфрийман да идва с нож в ръка. Той нападна Анди и го наръга два пъти...

....

  • Според пресата вие сте предизвикали австралиеца да ви нападне, ругаели сте го и сте го целели с павета? Вярно ли е?

  • Това въобще не е вярно. Той нападна Андрей в гръб. Ние дори не го видяхме. Никой не се е заяждал или мятал павета по него. Метнахме едно паве по него, след като наръга двамата ни приятели.

  • Тогава как той ви е нападнал без причина?

  • Доводът, който изтъкна, беше, че сме му изглеждали като расисти, а той бил адски хуманен и мразел расовата дискриминация. Точно затова се чувствал длъжен да ги убие.



Преди нападението Джок седнал да пийне в столично заведение за бързо хранене, където обърнал набързо 2 бири и 2 големи текили, разказаха очевидци. Служители на ресторантчето се оплакали, че чужденецът буйствал и създавал проблеми, но всички отдъхнали, след като си тръгнал.

Андрей Монов заедно с приятели излезли през фаталната вечер, за да се повеселят в столична дискотека. Част от групата се събрала, за да изчакат останалите си другари.

Агресивният австралиец издебнал Андрей и го нападнал в гръб. Чужденецът нанесъл моментално два удара, един от които бил в лявото предсърдие на сърцето му. Според лекарите точно този удар се оказал смъртоносен. Първото пробождане било близо до гръбначния му стълб. След като Андрей се свлякъл на земята в локва кръв, австралиецът започнал да посяга и на останалите момчета от групата. Тогава успял да наръга и второто момче.




Австралиец прободе фатално младеж в София

28 декември 2007 / News.dir.bg

Скандалът станал недалеч от хотел "Шератон" и църквата "Света Неделя" малко след 1 часа в петък. Единият от пострадалите - 20 годишният Андрей Мoнов, е починал по пътя за “Пирогов”. Другият пострадал Антоан Захариев е на 19 години. Той е настанен във Военномедицинска академия, от където е изписан в петък.
Името на извършителя е Джок Полфриймън, съобщи БНР, като се позова на Столичната дирекция на полицията. Той е на 21 години и е пристигнал в България на 22 декември. Задържан е в III-то РПУ за 72 часа. Пред полицаите обяснил, че обича да пътува и често го прави. За момента отказва да дава обяснения защо през нощта е нападнал групата младежи, които не познава, съобщи БНТ. "Първоначално изобщо не искаше, дори и с преводача да влезе в контакт. В последствие той вече е в контакт с преводача, но приказките му са малко несвързани, дали от това, че е афектиран, или има някаква друга причина", коментира дознателката Златина Бучкова.
Според МВР група от десетина младежи излезнала от подлеза и тръгнала на дискотека, когато била атакувана от Джо Фриймън. В суматохата се оказало, че Андрей е прободен фатално. Той умира 15 минути по-късно.


Андрей Монов убит с ”удар на специалист”

29 декември 2007 / News.dir.bg

20-годишният Андрей Монов, който почина в нощта срещу петък в центъра на столицата, е убит с един удар с нож в гърба, стигнал до сърцето.

Това съобщи bTV, като се позова на съдебни експерти. Те определят удара като от специалист. Според прокуратурата, това напълно отхвърля версията, че групата младежи, в която е бил синът на известния психолог Христо Монов, е нападнала австралийския гражданин Джок Полфрийман. Такъв удар не можело да бъде нанесен, ако австралиецът се е защитавал.
В прокуратурата продължават да събират доказателства по случая. Мярката за неотклонение на задържания австралийски гражданин ще се гледа по-скоро на 31 декември, отколкото в неделя, казаха от прокуратурата. Засега материалите се бавят и защото Австралия няма посолство у нас.


Австралиецът, убил Монов: Действах като самарянин

31 декември 2007 / News.dir.bg

21-годишният австралиец Джок Полфрийман, на когото на 31 декември Софийският градски съд наложи мярка за неотклонение "задържане под стража", заяви, че когато нанесъл смъртоносен удар на Андрей Монов, действал като самарянин.
Председателят на съдебния състав съдия Мими Петрова заяви: "Едва ли добрият самарянин отива да спасява някого с псувни. Странна грижа за хората е, когато хипотетичното спасяване на един живот отнема друг. Никой от свидетелите, които са разпитани, не казва, че е видял друг паднал човек", отбеляза Петрова по време на заседанието.
Не знам защо полицията не е разпитвала и други хора, но най-вероятно тя е пристрастна. Вероятно поради тази причина аз не разполагам с никакви доказателства в моя полза, заяви Фрийман пред съда.
За да му наложи мярката за неотклонение "задържане под стража", съдът посочи в мотивите си, че за престъпления, които се наказват с лишаване от свобода над десет години, се налага именно такава мярка. Фрийман заедно с адвоката си не успя да обори версията на прокуратурата и всички доказателства, събрани срещу него.
Обвиняемият ни занимава само със собствената си персона и ангажиментите си.
Няма съзнание за голямото престъпление, което е направил - убийството на човек, чийто живот сега започва, записа съдът в мотивите си. Според съда не може, само за да защитиш живот, да отнемеш нечий друг.
Стана ясно, че инициативата за намесване в конфликта е именно на Джок Полфрийман, отбелязва съдът.
Умиротворяването не следва да става с оръжие. Фактът, че се движи с нож, говори за готовността му да извърши насилствени действия. Дори неговият приятел твърди, че не го познава добре, посочва още съдът в мотивите си.
Приятелят на Фрийман - британският гражданин Греъм, който живее в Самоков, посочва в показанията си, че не го познава добре, а го е виждал само 3-4 пъти.

Съдът прие тезата на прокуратурата, че убийството на Захариев не е довършено по независещи от австралиеца причини, съобщи БНТ.


Австралиецът, убил Андрей Монов, остава в ареста

08 януари 2008 / News.dir.bg

Софийският апелативен съд остави окончателно в ареста австралиеца Джок Полфрийман, обвинен за убийството на 20-годишния Андрей Монов и в опит за убийство на 19-годишния Антоан Захариев.

В мотивите си съдът посочва, че Фрийман няма постоянен адрес и може да се укрие, съобщи БТА. Апелативната инстанция смята, че австралиецът е извършил престъплението, в което е обвинен. Ако бъде пуснат от ареста, имало опасност да извърши друго престъпление.
Прокурор Главчев представи протокол от разпит на продавача Младен Николов в малкия магазин за цигари и алкохол на площад "Света Неделя" в София. Той посочи и публикации в английския вестник "Дейли Телеграф", препечатани на 4 януари от в. "Труд", в които пише и за други хулигански прояви на Полфриймън в Австралия. Освен това Главчев цитира и мнение на представители на Английската армия в същата публикация, които отказват помощ на обвиняемия, който служи в армията на Кралството, съобщи БГНЕС.
След заседанието на съда, адвокатът на Полфриймън каза, че са извършени около 144 експертизи, включително и съдебно-психиатрична експертиза на обвиняемия, но не пожела да ги коментира.



Оставиха в ареста австралиеца, клал с нож в центъра

В-к „Труд”, 9 януари 2008 г.

Австралиецът Джок Полфриймън, нападнал с нож двама младежи и убил единия от тях, остава в ареста.

Полфриймън бе задържан и обвинен в убийство и опит за убийство. За тези престъпления законът отрежда от 15 г. затвор до доживотна присъда без замяна.

До момента по случая са разпитани 15 свидетели, като няма съмнение, че австралиецът е автор на деянието. Вчера от прокуратурата добавиха и протокол с показанията на непредубеден очевидец – продавач в будка за цигари.



Продавач – свидетел срещу австралийския касапин

В-к „24 часа”, 9 януари 2008 г.

Продавач на цигари е дал показания, които уличават австралиеца Джок Полфрийман в убийството на 20-годишния Андрей Монов и разколебават защитната му версия.

Показанията на свидетеля Младен Николов бяха представени на съда от прокурора. Има достатъчно данни, че той е извършил убийството на Монов и ранил Антоан Захариев, пледира обвинителят. За това свидетелстват и показанията на непредубеден очевидец – продавачът в павилион за цигари на площад „Св. Неделя” Младен Николов.

Според магистратите именно той е ключов очевидец, защото не е бил замесен в скандала между Джок и младежите.


Полфрийман: „Всички показания срещу мен са дадени от група приятели на убития. Това е естествено, но не е обективно... Това, което пишат вестниците за мен, не е вярно... Не знам кога са били взети техните (на свидетелите) показания. Ако това не е станало веднага след инцидента, ще оспорвам тяхната валидност”.

(б. моя. Очевидно австралиецът поставя под съмнение способността на българското правосъдие да достига до разкриване на фактическата обстановка и по този начин сякаш разколебава изконното право на държавата да властва в своите граници. Може би това негово убеждение е допринесло за лекотата, с която той е извадил нож и е посегнал да отнеме два живота. Така можем да обясним и изражението му на спокойствие и недосегаемост, което демонстрира в съда. Може би в Австралия лъжесвидетелстването не е познато като наказателен състав, но в Република България то се преследва – ето защо показанията на всички свидетели ще имат равна релевантност за разкриване на обективната истина. Ние вярваме в това.)





Австралиецът ръгал още двама

В-к „Телеграф”, 3 януари 2008 г.

21-годишният австралиец Джок Полфрийман е бил обвинен и за друго наръгване с нож в родината си, писа местният в. „Дейли телеграф”.

20-годишният Джеймс Атак и приятелят му Мат, който се бои да каже фамилното си име, разкриха, че са се оплакали на полицията от нападението, извършено от Фрийман на училищно парти през декември 2004 г. И двамата били наръгани на три места, като ножът минал само на милиметри от жизненоважни органи. Тогава полицията разследвала Полфрийман, но не му предявила никакви обвинения.

(приложена е снимка на нападнатия, както и такава, на която последният показва прободните си рани)





Австралиецът, убил момче, имал още геройства с ножа

В-к „Дума”, 4 януари 2008 г.

Не е възможно фаталното пробождане с нож, при което на 28 декември загина 20-годишният Андрей Монов, да е било при самозащита. Това е становището на прокуратурата. Пред магистратите австралиецът твърдеше, че ударът с ножа е бил при самозащита, когато се опитвал да отърве циганин, когото момчето и приятелите му били нападнали. Софийската градска прокуратура повдигна обвинение за убийство и опит за убийство. По време на разпита Полфрийман призна, че преди боя е изпил пет-шест бири и не може да обясни как е различил българи от цигани. Според събраните доказателства досега Полфрийман е извършил шест нападения – всичките с нож. Възпитаникът на частно училище в Сидни е бил замесен в подобно престъпление, но без фатален край. Инцидентът е станал по време на купон със съученици в Норт Шор. Двама негови съученици, които той наръгал, признали, че са се разминали на косъм със смъртта...



За какви грехове Анди плати с кръв?”

В-к „Труд”, 4 януари 2008 г.

„Австралиецът нападна Андрей в гръб. Бяхме тръгнали на дискотека. Докато изчаквахме още хора от компанията, се появи изведнъж Полфрийман. Не мога да разбера с какво сме го предизвикали”, разказа вчера свидетел на кръвопролитието пред „Св. Неделя”, който пожела анонимност.

Сред опечалените вчера се говореше, че Джок Полфрийман е бил заснет да буйства от охранителни камери в бар „Хепи” малко преди да нападне Андрей и неговия приятел Антоан Захариев. Австралиецът бил пиян след 5-6 бири и една текила, крещял на минаващите между масите, ставал срещу тях сякаш ги предизвиквал на бой. Когато хората от персонала били попитани от полицаите защо не са направили нещо, за да озаптят клиента, някои от тях казали: „Помислихме, че е поредният пиян англичанин.”



„Не са открити роми, замесени в инцидента, затова версията на австралиеца се проверява”, казаха от СДП.

(в-к „Труд”, 29 декември 2007 г.)


По време на разпита в 3-о РПУ австралиецът се държал неадекватно и се забавлявал на въпросите, които му задавали дознателите.

(в-к „24 часа”, 29 декември 2007 г.)

"Обвинени в убийство нападнаха надзиратели в затвора" публикувано на 28.11.2013г.

"Австралиецът Джок Полфрийман, заедно с още няколко чужденци, е инициирал нападение над надзиратели в Софийския затвор, съобщава „Блиц“. Между 08:00 и 09:00 часа вчера, при рутинна проверка на килиите в отряда за чужденци, Полфрийман отказал да излезе от килията и нападнал надзирателите с ругатни. При опит на служителите да извикат подкрепление, пътят им бил препречен от Полфийман и няколко затворници от арабски произход, препречили пътя им и заключили вратата за излизане от отделението. Ситуацията е овладяна благодарение на отряда за извънредни ситуации в затвора, който нахлул и вкарал затворниците обратно по килиите. Заради бунта, на цялото отделение е наложена забрана да излиза от килиите до второ нареждане. Храната им се носи на място и режимът съвпада с този на осъдените до живот." Това е цитат от http://www.crimes.bg/ от 18 октомври 2013г. Припомняме, че преди 3 месеца Главният прокурор отказа трансфер в Австралия на този убиец, защото "При изпълнение на наказанието е извършил множество груби нарушения, за които е наказван многократно от затворническите власти."

коментари
Главният прокурор отказа трансфер в Австралия на Джок Полфрийман публикувано на 10.07.2013г.

Новината най-ясно, точно и безпристрастно може да бъде прочетена в интернет страницата на Прокуратурата на Република България, на адрес: http://www.prb.bg/main/bg/News/3756/

От прессъобщението стават ясни няколко важни неща:
1) Натискът от австралийска страна за връщане (което на практика би могло да означава - освобождаване) в Австралия на признатия за умишлено посегнал на два човешки живота Джок Полфрийман вече не преминава по линия само на коментатори, журналисти и социални мрежи, но придобива и реални институционални измерения. Австралийската страна вече в прав текст заявява виждането си по въпросите за суверенитета (и в частност - наказателноправния суверенитет) на България, като по същество отрича правомощието на българския съд да се произнесе по въпросите за деянието и вината на един убиец, посегнал на два български млади живота и отнел единия от тях.

2) От гледна точка на обстоятелството, че трансферът на осъдени лица между България и Австралия не е уреден от двустранно споразумение, съответно се регулира от Конвенцията за трансфер на осъдени лица и НПК, то следва да отбележим, че това е възможно само при съгласие от българска страна. Надяваме се, че такова няма да бъде дадено и при бъдещи искания от Австралия, каквито - без съмнение - ще има. Ясно е, че за престъплението на Полфрийман наложеното наказание е непонятно ниско и обидно за българското общество. Но нека поне него изтърпи!

3) Сред основните аргументи, мотивирали главния прокурор да откаже искания трансфер, четем следното: "При изпълнение на наказанието е извършил множество груби нарушения, за които е наказван многократно от затворническите власти." Молим да се има предвид, че се касае за мотиви към акт на един от най-високопоставените органи в българската съдебна система. Ето защо мислим, че е напълно обосновано приетото във въпросните мотиви да бъде изцяло възприето като истина. И че тази истина е проста - Джок Полфрийман е агресивен по природа, презрял правилата за поведение в обществото, неспособен да бъде превъзпитан към уважаване на общочовешките ценности. Джок Полфрийман е убиец и винаги ще бъде! Надяваме се, че тези факти ще бъдат възприети и интерпретирани по подобен начин от всички онези (за съжаление, не само в Австралия, но и у нас...), които виждат в деянието на убиеца от 28 декември 2007 г. нещо различно от акт на варварство, върховен цинизъм и жестокост.

...защото Анди живя и живее в любовта ни!

коментари
И ВКС потвърди 20-годишната присъда на убиецът на Анди публикувано на 10.07.2013г.

Върховният касационен съд окончателно потвърди присъдата от 20 години затвор за австралиеца, който уби Андрей. Надяваме се, че тази минимална, според нас, присъда, ще бъде излежана до край в България.

коментари
ВКС публикувано на 19.05.2011г.

В понеделник (16.05.2011) ВКС изслуша жалбите на двете страни. След опитите на убиецът на Анди да държи повторна пледоария и да добави нови измислици в отчаяните си лъжи, съдът се отегли за размисъл. В срок от 1 месец ще обяви решението си. Надяваме се скоро това да приключи, да има доживотна присъда и да оставят Анди да почива в мир. Помним те, приятелю!!!

коментари
Последна инстанция публикувано на 05.05.2011г.

На 16 май 2011г., понеделник, ще има заседание на Върховен Касационен Съд. Започва в 09:00 часа, Съдебната палата. Това е последна инстанция, ако не върне делото, значи отхвърля желанието ни за справедлива присъда за убиеца на Анди. Ние в 8:45 ще сме пред Съдебната палата, понеже още помним и ни пука!

коментари
Решение на Апелативния съд публикувано на 21.02.2011г.

Днес е рожденият ден на Анди. В петък (18.02.2011 г.) изтече 30-дневният срок за произнасяне решението на Апелативния съд по жалбата за по-висока присъда. Тя не беше уважена, съдът потвърди присъдата от първата инстанция. 20 години са нищо! Справедливост за Анди!!!

коментари
Решение на Апелативния съд публикувано на 20.01.2011г.

Вчера (19.01.2011 г.), бяха изслушани пледоариите на двете страни. След прокурора и адвокатите на обвинението, родителите на Анди, като частни обвинители, произнесоха своите пледоарии пред апелативните съдии. Всички, които бяхме на пейките зад тях, настръхнахме след думите им, изпълнени с болка и мъка. Думи, с които помолиха съда да осъди убиеца на сина им... Никакъв срам, покаяние или състрадание не показа нито убиецът на Андрей, нито защитниците му. Този, който отне живота на Анди, дори си позволи с думите си, да иронизира и да се прави на интересен пред Христо и Ася. Поведение на хладнокръвен, безсрамен и нагъл убиец. Доживотен затвор!!! Помним те, Анди! Няма да те предадем!

коментари
28.12.2010 публикувано на 27.12.2010г.

Утре, 28.12.2010 г., се навършват 3 години от убийството на Андрей. В 13:00 часа на ъгъла на Стамболийски, ще се съберем да поставим по цвете и почетем паметта му.

коментари
Отложиха отново обжалването публикувано на 23.12.2010г.

Поради неявяване пред съда на бащата на убиеца на Андрей, делото отново се отложи. Следващото заседание бе насрочено за 19 януари 2011 г.

коментари
Следващо заседание публикувано на 06.12.2010г.

На 22 декемеври ще бъде разпитан и последният привикан свидетел от обжалването. След последния разпит има вероятност съдът да се произнесе.

коментари
Обжалването публикувано на 12.11.2010г.

На 11 ноември (четвъртък) бяха разпитани двама свидетели по делото. Останалите призовани свидетели не се явиха. Насрочена дата за следващото дело - 25.11.2010 г. (четвъртък) от 11:00 часа.
Почивай в мир, Анди! Обичаме те! Няма да те забравим!

коментари
Ще бъде даден ход на първото дело по обжалването публикувано на 19.10.2010г.

На 21ви октомври от 10:30 часа в Апелативен съд ще бъде даден ход на първото дело по обжалването.

коментари
Спомените на Тони приятел: Тони

С Андрей не се познавахме от много време. Дори не мога да кажа със сигурност как се запознахме, но едва ли това има значение. Беше по-малък от мен, но успя да ме научи на някои неща, или поне се опита да го направи. Беше честен човек-това мога да го заявя със сигурност! Никога нямаше да се опита да те излъже, когато става въпрос за пари-поне аз останах с такова впечатление! Качество, което липсва на доста хора от съвременното българско общество. Но не е само до парите. За времето, през което се познавахме, аз не мога да се сетя Андрей да ме е излъгал за нещо. Не говоря за дребни неща и шеги, говоря за онези лъжи, които ти дават да разбереш,че човекът отсреща явно не държи много,много на теб! Не мога да кажа,че бяхме много големи приятели с Андрей, но ми се струва, че просто времето не ни стигна за да се превърнем в такива! Дали бяхме приятели? Аз държах на него; струва ми се, че бях готов да направя много неща за него; струва ми се,че бях готов да му помогна с каквото мога, в случай, че имаше нужда от помощ и се обърнеше към мен. Това чувствах аз. Но така и не успях да му го покажа. Той ми даде да разбера, че също държи на мен, че би направил много неща за мен, че би ми помогнал, когато имам нужда от помощ и се обърна към него за такава. И аз мисля, че беше искрен! И Андрей щеше да направи това за всеки друг човек, когото познаваше! Просто беше такъв-не можеше да обърне гръб, когато някой от приятелите му имаше нужда от него! С такова впечатление останах аз и смея да твърдя, че това мое впечатление е абсолютно вярно! Дали сме се карали с Андрей? Да, естествено-онези дребни кавги и пререкания, които съществуват ме жду всеки двама човека, които се познават. Но ние така и не успяхме да се скараме сериозно за нещо, пък и не знам дали Андрей изобщо се е скарвал сериозно за нещо с някого от приятелите си. Живееше с позитивно настроение и погледът му към бъдещето беше изпълнен с оптимизъм. Това нещо, което аз така и не успях да науча от него, въпреки че той го показваше всеки ден. Поне така мисля аз. Съжалявам, че има неща, които останаха неказани и непоказани между нас. Дали ще забравя Андрей? Едва ли! Най-малкото, не мисля, че ще мога някога да забравя смеха му-онзи негов,характерен смях.

коментари
Спомените на Емо приятел: Емо

С Андрей се запознахме по време на едно пътуване до провинцията за футболен мач на любимия ни Левски преди почти година.След това пътуване постепенно започнахме все по-често да се виждаме и общуваме и така той се превърна в един от най-близките ми приятели.С него беше винаги весело....Андрей знаеше как да се намеси в разговора и да ни разсмее.Беше винаги усмихнат и позитивен и така успяваше често да ни въздейства. Той беше човек, който обичаше живота и му се наслаждаваше във всеки един момент.Държеше изключително много на приятелите си и затова винаги се стараеше да бъде верен, всеотдаен и коректен към нас.За времето, през което се познавахме, Андрей нито един път не ме обиди и нарани било то и неволно.Като връщам лентата назад, дори не мога да си спомня да сме се карали с него за нещо.Истината е, че той не беше конфликтна личност и рядко се замесваше в скандали, а когато се замесваше го правеше винаги с мисълта да защити приятел.Никога няма да забравя всички тия весели моменти когато бяхме заедно и се подкрепяхме един друг като истински приятели, а те не бяха малко, въпреки малкото време, за което се познавахме.С държанието си Андрей ни показа как трябва да живеем – честно, позитивно и всеотдайно.Изключителен човек и приятел!

коментари
Спомените на Габи приятел: Габи

Познавахте ли Андрей? Говорили ли сте си с него? Излизали ли сте някога заедно? Забавлявали ли сте се? Смяли ли сте се? Танцували ли сте? Пили ли сте заедно? Бягали ли сте от училище и спропускали ли сте лекции просто за да седнете и да си поговорите с него? Плакали ли сте на рамото му? Слушали ли сте тембара на гласа му и наслаждавали ли сте се на смеха му? Виждали ли сте усмивката и тръпчинките му? Усещали ли сте силата на прегръдката му и енергията, която струеше от цялото му земно съществуване?...Аз да! ..
Андрей беше прекрасен! Енергичен, красив, общителен, забавен, понякога срамежлив относно момичетата, но винаги верен до края относно приятелите си! Знам, никога не ще го забравим, знам, че и никога не ще го прежалим! Той беше, е , и винаги ще бъде в моето сърце! Знам каква болка, пустуш и самота чувствате всички вие истинските приятели на Андрей!.. Айда Скот Тейлър някога е написала :"Не поглеждай назад към миналото и не съжалявай, че си е отишло. И не се тревожи за бъдещето, което ще дойде. Живей в настоящето и го направи толкова хубаво, че да си
струва разбитото сърце"... Нека не се ядосваме колко неща са останали недоизказани, колко малко са снимките, които сме правили, колко моменти останаха недоизживяни... Сещайте се за Андрей всеки ден, мислете за него с усмивка, позволете му да живее във вас, така поне ще направя аз!
Обичам те, Андрю и винаги ще е така, защото аз знам, че ти си някъде.. някъде там! :)

коментари
Спомените на Ванката приятел: Ванката

Толкова е трудно да намериш хора, за които да си готов да сториш много, да не казвам всичко...още по-трудно е да си признаеш колко скъпи стават те за теб, стават неразделна част от твоя живот. Приятели! Дума, която никой не трябва да подценява. Анди беше приятел! Един от най-големите. Толкова чисто и искрено момче. ПРИЯТЕЛ, от когото никога няма да чуеш лоша дума...никога няма да видиш тъга в очите му, винаги ще е Анди – свеж, духовит и много, много щастлив. Знаеше колко много го обичаме и колко много ще го обичаме винаги и ще го пазим в сърцата си..защото той беше готов да направи всичко за най-близките си. Никога не слагаше себе си пръв...а това го правеше толкова силен...никога няма да забравя с какво удоволствие изживяваше всяка една секунда от живота си, нещо на което винаги съм му се възхищавал.

Често се заглеждам по улиците и се припознавам...не искам да повярвам, че случилото се е истина. Търся усмивката на Андрей..всеки който го познава може да каже, че е уникална и толкова искрена, от сърце. Усмивка, която те кара да се замислиш: “Това момче е истински щастливо!”...

Завинаги ще си с тази усмивка в съзнанието ми.

Почивай в мир, Анди!

коментари
Спомените на Пепи приятел: Пепи

Андрю, Анди, Андрей, МакМанаман...колко скъпи спомени имам с всички тези имена.

С Анди сме приятели от много време. Все още помня, когато бяхме много малки и ритахме в 21-во. Аз тогава съм бил на около 10, което значи, че той е бил на 8. дядо му всеки път идваше да го гледа и както всеки дядо да се наслаждава на своя внук. Като малък Андрю имаше много къдрава коса и заради способността му на игрището почнахме да му викаме Стив МакМанаман, за което се сещам когато видя въпросния футболист.

На 28ми декември, когато получих съобщението на Людмил, първоначално н повярвах, а в последствие не исках да повярвам. Аз изгубих не приятел, а човек, който ми е бил като брат през всичките тези години. Очите ми се насълзяват всеки път, като се сетя, че никога повече няма да го видя или пък да го чуя да казва емблематичното си “ееееее коооопеелеее”.

Анди, приятелю, живота не е честен, но където и да си сега, искам да знаеш, че ти винаги ще си сред нас, защото ще живееш вечно в сърцата ни.

коментари
Спомените на Цецо приятел: Цецо

Много ми е трудно да кажа или разкажа каквото и да било…ще ми се да сме се събрали всички, казвам ВСИЧКИ…. Отново заедно, да си говорим , един през друг, да се прекъсваме, да викаме, да си разказваме кой, какво, къде е преживял...да се смеем по цели вечери, да се забавляваме, отново заедно с нашия добър приятел Андрей. Сигурен съм, че всеки един от нас има какво да разкаже. Сигурен съм, че всеки един от нас може да говори с часове за Андрей без да спре да се усмихва, без да го напуска топлото чувство от всичките приятни преживявания с него. Загубата е несравнима…добър, лъчезарен и вечно усмихнат, винаги готов да помогне с каквото може, всеки който го познава знае колко ГОЛЯМ човек ни напусна. Искам да знаеш нещо, ВИНАГИ ще те помним приятелю, ВИНАГИ ще имаш своето място в сърцата ни!!!

коментари
Спомените на Людмил приятел: Людмил

Идеята на тази секция бе всеки, който има честа да познава Андрей да напише по нещо…хубава идея, но не съм и предполагал, че ще е толкова трудно…и знам, че не само на мен ми е трудно - на всеки, който познаваше Анди му е трудно и то не защото няма какво да си спомни, какво да разкаже и сподели, ами, защото…защото аз, предполагам и всички приятели, не приемам и не свиквам със случилото се…незнам дали някога изобщо и ще успея…все си мисля да му звънна, защото не сме се виждали тези дни, все се надявам да го засека някъде по улиците или…някъде!

Познавам Андрей от много време, от толкова време, че не съм сигурен дори колко точно е…бил съм някъде 3-4 клас – това прави вече 12-13 години…и за всички тези години не сме се карали нито веднъж, не съм го виждал и неусмихнат!!!

Анди определено е човека, за когото мога да кажа, че ми е приятел и то от тези приятели, които остават за цял живот...и знам, че ще нося в сърцето си приятелството на Анди цял живот!

Аз определена история няма да разкажа, не защото няма, ами просто защото са много и всички изникват в съзнанието ми и просто не мога да избера...

Много сме се смяли, много сме говорили, много сме преживели...Андрей обичаше живота, обичаше да си го живее, да се весели и...радваше се на всичко всякак винаги!

Каквото и да си кажем, каквото и да напишем, каквото и да мислим и колкото и да опитваме да продължим...знам, че вече нищо няма да е същото...

Непрекъснато си повтарям, че не съм си и помислял някога, че ще погребем някой от компанията, някой от наште...нашия си Андрей...


Почивай в мир, приятелю!

Ще те помня вечно!

коментари
Спомените на Васето приятел: Васето

Честит е тоз избраник, чийто дух,
като ковчегът Ноев, пренесе
от прежний свят в послешний онова,
което е в промени непроменно.
Той подир смърт от себе си оставя
най-чистото, най-хубавото - жица
от царството на сенките безплътни,
която ще го свързва с тоя мир."

Пенчо Славейков, „Сърце на сърцата”


Трудно се пише за Анди. Чувствам се безсилен с думи да предам образа, който има той пред мен. А когато си го представя, започвам да треперя и не мога да пиша. Добър, великодушен и лъчезарен; смел, предан и всеотдаен; красив, но не горделив; силен, но не жесток; умен, но не лукав; самостоятелен, но никога саможив. Такъв е той.

Познавам Анди горе-долу откакто познавам и себе си. Тогава още беше много къдрав, т.е. много отдавна. Но вече се усмихваше по неговия си начин – постоянно, неподправено и сърдечно. С това го запомняха на първо място всички наоколо; с това и с вътрешния му фалц, който заедно с къдравата му коса му докараха бързо прозвището Макманамън. Тих беше, излъчваше мъдрост, въпреки че още бяхме съвсем малки. Нямаше човек, който да не му симпатизира, ако го познава поне малко. И до днес не познавам такъв.

Малко са хората, на чиито лица добротата е изписана. Сякаш в погледа му или на високото му чело пише, че е добър. А като се усмихне, ореол засиява около лицето му. По-малък е от мен, но винаги съм се вслушвал в съветите му или в начина, по който той гледа на живота. Винаги разумен и спокоен, но и решителен.

А дали е харизматичен?... Не е „заклет планинар”, но винаги когато погледна към Витоша, виждам Анди да изкачва някой склон, привидно и на шега недоволстващ от усилието, но усмихнат и щастлив. И морето свързвам с него, въпреки че и плуването или другите водни спортове не са му стихията – виждам го на плажа как печели поредния турнир по футбол или във водата да се смее по неговия заразителен начин. Съученици сме над пет години – винаги е карал хората да го обичат и помнят. Всяко място, на което сме били заедно, всяко време от живота ми, всички важни събития и решения са белязани от неговата енергия, от духа му.

Много можем да говорим за това какъв е Анди. Не по-малко можем и за това какъв никога не е – не е затворен, сърдит на света, недоволен от живота. Никога не изпада в така характерните за младия човек на „новото време” състояния на „депресия”. Никога не казва „не” на приятел. Никога не обръща гръб. Дава всичко за нас.

Често го сънувам. С всички останали сме. Винаги е сред приятели. Винаги е усмихнат и сме деца. Такъв ще остане Анди във вечността – чист, честен и свят. За двадесет години той живя така, както хората не успяват и за сто. За двадесет години едно дете стигна до безсмъртието.

Обичам те, момчето ми!

коментари